Автор: Paul Craig Roberts
Вашингтон и неговия Френски васал усъвършенстваха начина, по който провеждат Фалш Флаг операциите си. В случая на Шарли Ебдо те използваха скалъпена история и по този начин избегнаха неудобни въпроси от медиите, а самата история обезсмисли евентуално разследване.

Историята беше толкова изчистена, че се оказа ненужно тълкуването на причините за "самоубийството" на един от главните полицейски служители, натоварен със задачата да разследва атентатите. С нагласената история стана ненужно и даването на обяснения защо беше необходимо да се убиват вместо да се залавят предполагаемите извършители. Нямаше никакво обяснение от властите и защо вярваха, че има избягал шофьор атентатор, когато такъв не беше заловен или убит. Има много въпроси, на които мас-медиите не търсят отговор.

Това, което американците и Франция научиха от скептицизма в интернет относно официалната Шарли Ебдо версия беше, че сюжетната линия трябваше да се развива и протича непрекъснато. В Шарли Ебдо имаше две сцени на насилие, а между тях имаше неясна връзка. Този път имаше много сцени на насилие, а сюжетната линия ги свърза по-добре.

По-важното е, че сюжетната линия беше веднага допълнена с нови нишки включително драматичното бягство на един от заподозрените в Белгия, Френска бомбена атака срещу ИД, френски самолетоносач, изпратен в Близкия Изток, обявяване на война срещу ИД от френския президент Оланд и спекулации, че Оланд, под натиска на САЩ, ще се позове на НАТО-вския член пети, според който атаката над един член на НАТО е атака над всички членки. Това означава, че предстои да станем свидетели на НАТО-вска инвазия в Сирия. Последствията от такова решение ще бъдат катастрофални не само за региона, а за целия свят. Спомнете си какво стана след последната интервенция на НАТО в Либия през 2011. 

Всяка нишка на сюжета се заплита, бързо последвана от нова нишка. Така вниманието на аудиторията се измества от самата атака и се насочва към интересите, които тя обслужва. Вече атаката е неактуална новина. По-важното в момента е кога НАТО ще изпрати сухопътната си войска в Сирия.

Западните медии умело избягват много интересни аспекти от атаката. Един от тях е какво са обсъждали директорите на ЦРУ и френското разузнаване на срещата си само няколко дни преди атаките. Защо бяха използвани фалшиви паспорти за идентифициране на терористите? Защо атаките се случиха на същия ден, в който е било планирано военно учение, при което е трябвало да се включат полицията, Спешна Помощ, медицински персонал, случайни свидетели? Защо няма никакво медийно разследване по въпроса как френската полиция е била подложена на добре координирана кибер атака, засягаща тяхната система за мобилно проследяване? Някой наистина ли вярва, че ИД е способна да извърши всичко това сама?

Западните масмедии служат само за усилване на правителстваната пропаганда. В началото дори руските медии дадоха широка гласност на официалната скалъпена история. История, която защитава интереса на политическия истеблишмънт на статуквото. Не измина много време преди руските медии да си припомнят множеството лъжливи истории за руска инвазия в Украйна, за използването на химически оръжия от Асад, за поставените от САЩ по руската граница противобалистични ракети, пазещи Европа от несъществуващи ирански интерконтинентални балистични ракети.

За да разберем какво се случи в Париж, добре е да започнем с въпроса какво е ИД.  Очевидно ИД е творение на ЦРУ или някакъв сенчест вътрешен отдел на ЦРУ. ИД беше използвана за свалянето на Кадафи в Либия, а след това беше изпратена в Сирия, за да направи същото с Асад. Бихме си помислили, че ИД е дълбоко инфилтрирана от Мосад, ЦРУ, Британското и Френското разузнаване. Може би ИД е установила, че може да оперира независимо и е заменила целите, поставени от Вашингтон със свои собствени, но все пак ИД частично зависи от подкрепа-активна или пасивна, от Вашингтон. 

ИД е нова група, която току що се появи. Представя ни се като средновековна варварска пасмина от фанатици, размахващи ножове. Как такава група успя толкова бързо да придобие огромни глобални възможности, позволяващи й да свали руски самолет в египетското въздушно пространство, да извърши бомбардировки в Ливан и Турция, да надхитри Френското разузнаване, провеждайки успешни множествени атаки в Париж? Защо ИД никога не атакува Израел?

Следващият въпрос е: "По какъв начин ИД печели от Парижката атака?" Какво печели ИД от затварянето на европейските граници? Това не ограничава ли възможността на ИД за инфилтриране на европейските държави с членовете й? Провокирането на Франция да бомбардира цели на ИД в Сирия от полза ли е за терористичната група? Ами евентуална инвазия на сухопътната армия на НАТО? 

Кой печели? Очевидно Американският и Европейският политически истеблишмънт по толкова различни начини. Политическите партии на статуквото във Франция, Германия и Великобритания имат проблем, защото хората в тези страни осъзнаха, че позволявайки на Америка да води незаконните си войни в близкия изток, резултира в непреодолима за икономиките на държавите бежанска криза. Пегида се разраства в Германия, Независимата Партия на Фараж се разраства във Великобритания, а Националния Фронт на Марин Льо Пен- във Франция. Скорошно социологическо проучване във Франция показа, че на предстоящи президентски избори, Марин Льо Пен би спечелила. 

Парижките атаки отнемат от инерцията, набрана от дисидентските, опозиционни политически сили. Едно от първите изявления на Оланд веднага след атаките беше, че френските граници се затварят. Политическите съюзници на Меркел в Германия я тласкат в същата посока. Те декларират: "Французите променят политическия курс на 180 градуса." Атаките в Париж спасиха европейското политическо статукво от загуба на властта. 

Същото се получи и в САЩ. Политическите дисиденти и кандидати за президент Доналд Тръмп и Бърни Сандерс размазваха в дебати кандидатите на политическото статукво. Тръмп и Сандерс бяха набрали сериозна инерция. Но "Париж промени всичко." Двамата са в миманса сега, извън фокуса на общественото внимание. CNN обяви: "Атаките от Париж станаха фокуса на политическата надпревара през 2016."

Веднага след атаките Оланд заяви, че те са израз на войната на ИД срещу Франция. Той нямаше никакви твърди доказателства, че ИД стои зад атаките. Очевидно с думите си Оланд цели да се позове на НАТО-вския Акт Пети, което би дало началото на инвазия на НАТО в Сирия. По този начин САЩ ефективно би се противопоставила на Руската военна операция в Сирия, която укрепи позициите на Асад срещу ИД. НАТО-вската инвазия в Сирия със сигурност ще свали Асад от властта. 

Руското правителство не разпозна веднага тази заплаха. То видя в атентатите от Париж възможност да спечели съдействието на Запада в борбата срещу ИД. Руската линия винаги е била, че трябва всички заедно да се борим срещу заплахата ИД. 

Руското присъствие в Сирия въпреки, че е ефективно, е относително малко. Какво би направило Руското правителство, когато неговата политика в Сирия е опорочена от НАТО-вска инвазия?

Единствените печеливши от Парижките атаки са управляващата политическа класа в Западна Европа и Вашингтон, чиято цел винаги е била свалянето на Асад, Парижките атаки помогнаха на Френската, Немската и Британската управляваща политическа класа на статуквото да наутрализира съответно Националния Фронт, Пегида и Независимата Партия на Обединеното Кралство. Парижката атака премахна и заплахата, която представляват Тръмп и Сандерс за Американското политическо статукво. С Парижките атаки Вашингтон е все по-близо до дълго бленуваната възможност да види Асад свален от власт.

Отговорът на Римския въпрос: "Кой печели?" е ясен.

Но не очаквайте да чуете това от западните масмедии.

Източник: 
http://www.paulcraigroberts.org/2015/11/16/washington-refines-its-false-flag-operations-paul-craig-roberts/